ХОББ
Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) или “болестта на пушачите” е комбинация от хроничен бронхит и белодробен емфизем. Първото е заболяване, при което дихателните пътища се възпаляват и в резултат се получават кашлица и отделяне на храчки. Емфиземът, от друга страна, се състои в трайно разширение на алвеолите в белия дроб в резултат на разрушаване на еластичните влакна в стените им. Това е заболяване, което инвалидизира. Защото ако не се лекува адекватно, удебеляването на лигавицата на бронхите се задълбочава и в един момент се стига дотам, че човек не може да диша. Не може да върши всекидневната си работа, не може да ходи на работа, трябва да се пенсионира преждевременно, дори и на по-млада възраст. Тогава, когато е продължавал да пуши и да унищожава дроба си и не се е лекувал адекватно.
Рисковите фактори за ХОББ могат да бъдат ендогенни (фактори от организма на човека) и екзогенни (фактори от околната среда). Основният екзогенен рисков фактор, причиняващ ХОББ е тютюнопушенето. Около 15% от всички пушачи развиват болестта. Затова някои наричат ХОББ “болест на пушачите”. Други рискови фактори са: замърсеният атмосферен въздух; честите инфекции на дихателните пътища; интензивната и продължителна експозиция на вредни вещества в работната среда (прахове и химикали); социално-икономическият статус (напр. нисък прием с храната на антиоксидантните витамини А, С и Е и други); полът; възрастта и други.
Радикално лечение не съществува, има само контрол върху симптомите на заболяването. Ключовият момент в лечението е прекратяване на тютюнопушенето. Кашлицата не трябва да се подтиска с медикаменти, защото тя е защитен механизъм за ефективно очистване на бронхите. Лечението на храчките е свързано с втечняване на секрета, като най-доброто средство за това е достатъчния прием на течности – минимум 1,5 л дневно. При обостряне на състоянието се прибавят и лекарства, наречени секретолитици. Задухът се лекува с медикаменти, разширяващи бронхите, (бронходилататори), предписани от лекар.
