Дихателна недостатъчност
Дихателната недостатъчност представлява болестно състояние, при което обмена на кислород и въглероден двуокис в белите дробове е нарушен. Тя настъпва при редица остри и хронични болести на дихателната система, остри и хронични сърдечносъдови болести, кръвни болести и болести на централната нервна система и на гръбначния мозък. Количеството на кислород в кръвта намалява (хипоксия), а на въглеродния двуокис се увеличава (хиперкапния). Повечето прогресиращи хронични бронхи белодробни болести причиняват дихателна недостатъчност. Твърде често дихателната недостатъчност се съпровожда от сърдечна или сърдечносъдова недостатъчност. Според характера на основния болестен процес в дихателната система дихателната недостатъчност протича остро или хронично. При забавяне на спешното лечение може да настъпят тежки увреждания и дори смърт. Острата дихателна недостатъчност протича драматично, със силен задух, отделяне на кръвенисти пенести храчки и бързо отпадане на дихателната функция. Хроничната белодробна недостатъчност се развива постепенно в хода на повечето хронични дифузни бронхи белодробни заболявания.
Повечето болни с белодробна недостатъчност имат постоянен задух, който е изразен в различна степен. Цианозата е най-важен обективен клиничен белег на хроничната белодробна недостатъчност, но цианозата не показва строга зависимост със степента на хипоксемията. Липсата на цианоза не изключва наличието на белодробна недостатъчност. Белодробната (централната) цианоза се различава от цианозата при сърдечна недостатъчност по типичната локализация на конюнктивите, небцето, езика, вътрешната страна на устните и бузите и наличието на белези на периферна вазодилатация топли ръце, капилярен пулс, разширени вени на предмишниците, целеритет на артериалния пулс.
Дихателната недостатъчност се изявява с главоболие, засилващо се нощем, безсъние, сънливост, раздразнителност, депресия, еуфория, неспокойствие, дезориентираност, нарушено съзнание, мускулни потрепвания, тремор на ръцете, кома. Измененията от страна на очите са нарушено зрение, хиперемия и кръвоизливи по конюнктивита, разширени вени и цианоза на ретината.
В следствие на дихателна недостатъчност настъпват следните промени:
• силно понижение на сърдечния минутен обем;
• понижено артериално налягане – систолно под 80 mmHg, диастолно под 50 mmHg;
• учестена сърдечна дейност над 100 удара/ min;
• повишено централно венозно налягане;
• повишено периферно-съдово съпротивление.
Лечението на острата дихателна недостатъчност изисква спешно лечение в интензивно отделение, като задължително включва кислородна терапия, терапия на придружаващия възпалителен процес с антибиотици. Лечението на хроничната дихателна недостатъчност е консервативно. Провежда се активно лечение на болестите, причиняващи дихателна недостатъчност.
При болни с остра сърдечна недостатъчност се налага спешна хоспитализация.
Острата дихателна недостатъчност се развива при остър белодробен оток вследствие ляво камерна недостатъчност, химични отравяния с газове и пушеци, остри възпаления на белите дробове (пневмония), масивна белодробна тромбоемболия и други бронхи белодробни заболявания. Тя протича драматично, със силен задух, отделяне на кръвенисти пенести храчки и бързо отпадане на дихателната функция. Хроничната белодробна недостатъчност се развива постепенно в хода на повечето хронични дифузни бронхи белодробни болести. Най-честа причина за хронична белодробна недостатъчност са хроничният бронхит, бронхиалната астма и белодробният емфизем. Всички останали дифузни заболявания на белите дробове и гръдния кош могат също да причинят дихателна недостатъчност.
Профилактиката се състои в отстраняване или ранно прекратяване на причинните състояния и заболявания, предизвикващи развитие на дихателна недостатъчност. Отказът от тютюнопушене е полезна профилактична мярка.
