Детска пулмология
Детска пулмология е специалността, която се занимава със заболявания на белите дробове и дихателните пътища при деца и юноши. Към детска пулмология спадат болести като: астма, гастроезофагеален рефлукс, хронични аспирация на белия дроб и др.
В развитите страни поради въвеждането на мощни антибиотици, имунизациите, подобреното здравеопазване и качество на живот честотата на бронхиектазиите при деца, /които не боледуват от кистична фиброза/ е значително намаляла – под 1%. В развиващите се страни честотатат е до 14-20% -следствие от персистиращо белодробно възпаление .
Най-честите причини за развитие за развитие на белодробни инфекции при деца и юноши са:
1. Инфекции- Рискови фактори са: ранната възраст, съпътстващи заболявания, неблагоприятни условия на живот и ниска здравна култура в семейството.
2. Вродени и генетични заболявания.
3. Цилиарната дисфункция (синдром на Картагенер) се характеризира с хроничен възпалителен процес в белите дробове и развитие на двустранни бронхиектазии в съчетание с обратно разположение на вътрешните органи и пансинуит.
4. Имунен дефицит – дефицитът на IgA и IgM и на секреторния Ig A често протича с рецидивиращи инфекции на дихателната система.
5. Чуждо тяло в дихателните пътища – една от най-честите причини за развитие на бронхиектазии за сравнително кратък срок.
6. Бронхиална астма.
7. Други – увеличени лимфни възли при туберкулоза, саркоидоза, белодробен абсцес, тежки вродени деформации на гръдния кош, хероинова интоксикация, бронхогенни кисти, белодробна секвестрация, инхалиране на токсични газове , аспирация при обща анестезия и др.
Клинична картина: За повечето пациенти с разширение на бронхите симтомите се проявяват в детството с респираторни инфекции.
Кашлицата е един от най-честите и характерни симптоми на бронхиектазиите в детската възраст / в 97%/. При децата над 5-6 годишна възраст тя е обикновено продуктивна.
Диагнозата се поставя въз основа на:
1. Подробната анамнеза за характерните симптоми на заболяването и тяхната еволюция.
2. Физикалното изследване на болния.
3. Рентгенографията на белите дробове.
4. Функционално изследване на дишането – рестриктивен или смесен тип на ВН.
5. Бронхологичното изследване дава възможност за :визуална оценка на структурата на бронхиалното дърво и наличието на еднобронхит. Често се установява редуциране на разклоненията на бронхиалното дърво, сближаване на бронхите и намален размер на съответния лоб, оток и удебелена лигавица на бронхите.
6. През последните години бронхографията се замества в много случаи от неинвазивни методи на визуализиране на типа и разпространението на бронхиектазиите.
7. Цитологичното изследване на бронхоалвеоларната лаважна течност /БАЛТ/ .
8. Други насочени изследвания – потен тест, определяне на имуноглобулините в кръвта и бронхиалния секрет, проба на Манту, бронходилататорен тест, рН-метрия, микробиологични и серологични изследвания, ехокардиография , сцинтиграфия.
Лечението е комплексно и включва: широкоспектърен антибиотик, муколитик, бронходилататор, кортикостероиди-припоказания, лечебен бронхиалвеоларен лаваж с ендобронхиално въвеждане на антибиотик, физиотерапия, дихателна рехабилитация, климатолечение. При неповлияване от консервативната терапия трябва да се прецени необходимостта от хирургично лечение.
Прогнозата зависи както от размера на бронхиалните изменения, така и от своевременната правилна диагноза, и адекватното системно, индивидуално и планово лечение.
